fbpx

Екскурзия до Бузлуджа – Шипка

Чували ли сте за комунистическото НЛО на България? Световноизвестният изоставен комунистически паметник Бузлуджа заема 25-то място в международния рейтинг „Най-красивите изоставени места в света”. Еднодневна екскурзия до Бузлуджа – Шипка е вашият шанс да посетите светилището на Българската комунистическа партия. Освен това можете да видите Паметника на свободата Шипка, Храм-паметникът Рождество Христово – паметник на загиналите за освобождението на България. Ще посетите и гробницата „Голяма Косматка“ – това е една от най-подробно изработените гробници в долината на тракийските владетели.

Всички наши обиколки са индивидуални. Това означава, че пътувате във вашата компания без други хора. По този начин можете сами да изберете маршрута, колко време да прекарате на едно или друго място, къде и кога да спрете да се освежите и да обядвате.

Защо да резервирате еднодневна екскурзия до Бузлуджа – Шипка от Iksam(Иксам):

Частно пътуване
Гъвкав маршрут
Отпътуване/пристигане на адреса ви
Фиксирани цени

Плащане в брой / онлайн
Без предплащане
Безплатно анулиране

Цени за еднодневна екскурзия до Бузлуджа - Шипка

От:Разстояние:до 4-ма пътницидо 7 пътници
София260 km223 €258 €
Пловдив123 km141 €162 €
Бургас228 km197 €230 €
Варна333 km281 €326 €

* за цени от други места попълнете формата за контакт

Цената включва:

  • Избраната кола с шофьор
  • Детски седалки, ако е необходимо
  • ДДС, гориво, платен паркинг
  • Добро настроение и много впечатления

Цената не включва:

  • Входни такси
  • Храна, напитки
  • Лични разходи
  • Бакшиш

Екскурзия до Бузлуджа – Шипка:

За Бузлуджа и Шипка:

Бузлуджа

На връх Хаджи Димитър(или старото му име Бузлуджа) в централна Стара Планина се намира най-големият в България идеологически паметник на комунистическия режим. Сградата  е построена през 70-те години на ХХ в. и е служила за седалище на Българската комунистическа партия до падането на комунизма през 1990 г.

Монументът на връх Хаджи Димитър се изгражда близо до географския център на страната. Паметникът състоит от жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW и по проект светлината от тях би трябвало  да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.

Изграждането на паметника на връх Бузлуджа става с усилието на целия народ. Работата по издигането му започва през 1974 г. и над 600 души – войници, студенти и занаятчии участват в построяването му. Работници взривяват върха с динамит, за да положат основите и изнасят над 70 000 тона бетон до върха на планината.

След политическите промени в България от ноември 1989 г. паметника не се поддържа. Сградата се разрушава, стъклата са счупени, а мозайките, орнаментите и други елементи на паметника са ограбени. Огромната звезда е стреляна с огнестрелно оръжие, за да се ограбят рубините, от които се смяташе, че е построена.

Днес от сградата се разкриват панорамни гледки към Стара планина, а над входа все още може да се прочетат работническите лозунги и да се видят пъстрите графити, покрили стените на паметника.

Шипка

Паметникът на свободата Шипка е част от Националния парк-музей Шипка, който се намира на върха на Шипка (1326 м). Шипка се намира на 28 км от Казанлък и на 240 км от София. Представлява възстановените позиции, оръжия и окопи на войниците по време на руско-турската война от 1877-78 година. Паметникът на свободата Шипка е най-големият сред паметниците в парка. Неговият силует е подобен на средновековна българска крепост и се вижда от много километри. Паметникът е построен с дарения от българския народ и открит на 26 август 1934 година. Височината на паметника е 31,5 м, към която водят 890 стъпала. Входът към паметника се пази от голям бронзов лъв – символ на България. Паметникът се състои от няколко етажа, където са запазени мраморен саркофаг с костите на защитниците на Шипка, личните вещи на войниците, медали, фотографии, оръжия и документи, свързани с битките при Шипка. На последния етаж има площадка, от която се открива красива панорамна гледка.

Храм-паметник Рождество Христово

Средствата за изграждането на храма са събрани от дарения от обикновените хора в Русия и България. Инициативата за неговото изграждане е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския герой от войната генерал майор Михаил Скобелев. Строителството започва през 1885 г. и е завършено през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.

Храмът е открит официално на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-големите от които тежат 12 тона, са направени от патрони, които са били събрани в района. Откриването и освещаването на храма съвпадна с 25-та годишнината от Шипченската битка през юли-септември 1877 година.

Първоначално целият манастир е бил руск собственост, но през 1934 г. е дарен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. паметникът е обявен за исторически паметник на културата и по-късно става част от историко-архитектурния резерват „Шипка-Бузлуджа“.

Гробница „Голяма Косматка“

Гробницата на тракийския цар Севт III се намира в могилата Голямата Косматка, на 1 км южно от град Шипка и на 12 км северно от град Казанлък. Открита е през 2004 г. Гробницата е построена през втората половина на V в. пр. Хр. Златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и др. са представени в Историческия музей в град Казанлък. Забележителна е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III, която е доста детайлна.

Храмът гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 т. Трите помещения са изградени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера. Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта.