fbpx

Екскурзия Крушунските Водопади — Деветашка пещера

Харесвате ли водопадите? Еднодневна екскурзия Крушунските водопади – Деветашката пещера предлага да посетите най-големия и живописен воден спектакъл в България. Създадени от различни карстови тераси, Крушунските водопади се спускат от височина 20 м, за да спрат дъха на всеки посетител. Крушунските водопади се намират на 190 км от София и на 34 км от Ловеч, а прочутата Деветашка пещера е 15 км западно. Пещерата е известна като Маарата или Окната поради седемте отвора с различни размери в тавана, през които светлината прониква и осветява централната зала и част от двата й клона.

Всички наши обиколки са индивидуални. Това означава, че пътувате във вашата компания без други хора. По този начин можете сами да изберете маршрута, колко време да прекарате на едно или друго място, къде и кога да спрете да се освежите и да обядвате.

Защо да резервирате еднодневна екскурзия Крушунските Водопади — Деветашка Пещера от Iksam(Иксам):

Частно пътуване
Гъвкав маршрут
Отпътуване/пристигане на адреса ви
Фиксирани цени

Плащане в брой / онлайн
Без предплащане
Безплатно анулиране

Цени за еднодневна екскурзия Крушунските Водопади — Деветашка пещера

От:Разстояние:до 4-ма пътницидо 7 пътници
София190 km165 €174 €
Пловдив195 km171 €180 €
Бургас322 km273 €284 €
Варна302 km257 €268 €

* за цени от други места попълнете формата за контакт

Цената включва:

  • Избраната кола с шофьор
  • Детски седалки, ако е необходимо
  • ДДС, гориво, платен паркинг
  • Добро настроение и много впечатления

Цената не включва:

  • Избраната кола с шофьор
  • Детски седалки, ако е необходимо
  • ДДС, гориво, платен паркинг
  • Добро настроение и много впечатления

Екскурзия Крушунските Водопади — Деветашка Пещера:

За Крушунските Водопади и Деветашка Пещера:

Крушунските водопади

 

Крушунските водопади (Маарата) се намират в близост до село Крушуна, община Летница, област Ловеч. Това е най-голямата водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати видове растения и животни. Първият и най-голям водопад на каскадата е Пръскалото, който е дълъг 15 метра, и заедно със следващите по-малки водопади, обикновено се нарича Крушунските водопади. Той е разделен на няколко клона и създава още няколко водопади. Пътят  е влажен и наситен с водни капки. Районът е напълно непроходим. Без стълби и екопътеки не можете да стигнете до източника на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До него се стига по тясна пътека под варовиковата скала.

За удобство на туристите е построена екопътека, където можете да прекарате часове наслаждавайки се на изисканата картина, вдъхновена от кристално чистата вода на водопадите и свежата зелена растителност на околностите. Пътеката започва от самото дъно на каскадата и постепенно се издига до върха, за да се спусне отново към началната точка на маршрута. Разходката отнема около час и половина, за да заобиколите всички забележителности без да бързате.

Деветашка пещера

 

Само на 15 км от Крушунските водопади е Деветашката пещера. Една от най-големите пещери в България. Входът й е висок 35 метра с ширина 30 метра. Деветашката пещера е суха, много просторна и добре защитена от силни въздушни течения. На тавана има седем огромни отвора, наречена е от местни Окната. На около 200 м от входа основната зала се разделя на два клона. Лявата е дълга повече от два километра, през която тече малка река, която минава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл. Входът му е висок 2,5 м и широк 5,70 м. Вътре се разширява и образува правоъгълна зала с дължина 50 м и широчина 10-15 м. Този клон завършва с малка кръгова галерия, известна като Олтара.

Пещерата е известна и с биологичното си разнообразието. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.